Ефектът на Дявола, Прибързани Решения или Хороскопи: Кои Склоности Те Саботират Ежедневно?

 Т.нар. „когнитивните уклони“ са девиация от нормата на рационалността. Те често водят до ирационални заключения, грешни наблюдения и изкривяване на възприятието ни. Деформират обективната ни реалност и никой от нас не е имунизиран срещу тяхното влияние.

 

Разбира се те имат и адаптивна функция. Позволяват ни да мислим по-бързо и по ефективно, но вероятността за грешка е ... ГОЛЯМА

 

Аз лично имам склоност да намирам всевъзможни и не винаги обосновани недостатъци на информацията,  която противоречи на моите лични вярвания и убеждения. Случвало ми се е да съм непоклатимо защитаваща нещо, което в последствие се е оказвало или грешно, или в най-добрия случай частично...

 

Преодоляването на този уклон има огромна стойност за мен, защото ми позволя еволюция, по-пълно и по-истинско нюансиране и конкретизиране на възгледите ми. Дава ми знание за мен самата, а и нека сме откровени, по-рядко попадам в ситуации на безкомромисна инатливост :) 

       

Кои са най-често срещани когнитивни склонности и къде откриваме себе си?

 1. Уклон към Потвърждение

Склоността към потвърждение се състои от тенденцията да интерпретираме информацията, която ни е дадена, по начин подкрепящ досегашните ни вярвания.

 

Този уклон се появява въпреки добрите намерения на човек. Дори учен, опитващ се да намери истината може да падне в този капан. Такъв е случая с коня математик Ханс.

 

Собственикът на Ханс правел представления, в които задавал на коня си аритметични въпроси, които можели да бъдат доста сложни. Той отговарял, удряйки копитото си в пода правилния брой пъти. Хората били скептични. Но в single-blind експерименти (когато конят не знаел отговора) Ханс се справял блестящо. Изследователите заключили, че конят наистина е математически гении.

 

Психологът Оскар Пфънгъст (Oskar Pfungst), обаче, подложил коня на double-blind експеримент (нито Ханс, нито експериментатора знаели отговора), където той се провалял. Оказва се, че конят разчитал несъзнателните знаци на експериментаторите и на треньора си , за да знае кога да спре да удря с копито. 

 

Ние всички, без значение какви са нашите намерения и компетентност, можем да станем жертви на тази склоност да търсим потвърждение (и съответно да го намираме) за нещата, в които вече вярваме. Случеят с Ханс наистина изглежда комичен, но ако бяхме един от изследователите занимаващи се с него, вероятно също бихме заключили, че конят е математически гений.

2. Хало ефектът и ефектът на дявола

По-красивите са и по-умни , по-добри, по-способни или мили....Хммм?

 

При Хало ефектът оценяващият има тенденция да надценява множество черти на оценения човек, защото той има едно силно развито качество. Това качество, например красота, разпростира влиянието си върху другите черти на човека. Красивата жена ни изглежда също добра, интелигентна и щедра. Обратното се случва при ефекта на дявола. Тези ефекти много често се проявяват във връзка с външния вид на индивида. Тези ефект първо е забелязан от Торндайк.

 

Изследователите Каназава и Коварб се опитват да обяснят феномена. Много изследователи гледат на него само като на когнитивен уклон. Но според тези еволюционни психолози той е повече от това. Те смятат, че има връзка между красотата и интелекта. Представят следните предположения, за които предоставят емпирични доказателства.

 

  1. По-вероятно е по-интелигентните мъже да постигнат висок социален статус, отколкото по-малко интелигентните мъже.

  2. Мъжете с висок статус е по-вероятно да се сношат с привлекателни жени, отколкото тези с нисък статус.

  3. Интелектът е наследствен.

  4. Красотата е наследствена.

 

Те поясняват, че това обяснение не важи единствено за интелигентността, а може да се приложи и на други качества. Разбира се тук става въпрос за корелация, а не за закономерна връзка. Не може да се определи интелигентността на някого или други негови качества според външния вид. Външният вид на някого може да ни подлъже за неговите компетентности. Мненията на някого, който смятаме за грозен и непривлекателен, могат да бъдат пренебрегнати, дори и да имат реална стойност. Ако имаме предвид този чисто човешки уклон, ние можем да се отървем от филтъра наложен от генетичните дадености на всеки един от нас.

 

3. Ефект на Форер

Врачка, онлайн тест или сериозно психометрично изследване, ние сме склонни да определим точността на описанието на характера, като по-висока, ако ни е казано, че то е написано лично за нас.

 

Този ефект носи името на откривателя си - Бертрам Форер. През 1948 година психологът раздава на студентите си личностен тест. След това той им връчва резултатите от него, като претендира, че те са индивидуални. Всъщност той дава на всеки един студент следното описание:

 

„Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате. Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен. Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение. Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения. Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство. Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. Някои от стремежите ви са доста нереалистични. Сигурността е една от главните цели в живота ви.“

 

Студентите са помолени да определят точността на резултатите. Те я оценяват като 4.26/5! След това им е разкрито, че всички описания са еднакви и че става въпрос за изречения взети от хороскопи. По-късни изследвания потвърждават тези резултати.

 

Винаги бъдете предпазливи, когато сте изправени пред подобни все-обхващащи твърдения често употребявани както в бизнеса, така и в политиката, та чак до хороскопите и личностните тестове. Никой не е имунизиран срещу този уклон.

 

4. Ефект на Дънинг-Крюгер

 

Неквалифицираните индиви често страдат от илюзия за превъзходство.

Тяхното невежество не само не застава на пътя, а и подпомага високата им самооценка.

 

Нека си представим знанията си като един кръг. Вътрешността на кръга съдържа знанията ни, а извън него се намира необятното количество неща, които са ни непонятни. Колкото по-малко са знанията ни, толкова по малка е обиколката на кръга. Контакт с информацията, която не ни е позната, е по-малък. Ние не осъзнаване, или поне не напълно, колко малко знаем всъщност. Следователно колкото повече знаем, толкова повече сме изправени пред факта, че дори най-ерудирания човек е невеж. Колкото повече знаем, толкова по-ясно осъзнаваме, че нищо не знаем.

 

Изследователите Дънинг и Крюгер доказват този феномен. Тяхното откритие се основава на случая на на МкАртър Уиилър. Той ограбил банка. Вместо носенето на маска, той се обърнал към по-нетрадиционно решение за скриване на самоличността си. Той облял лицето си с лимонов сок убеден, че щом се използва лимонов сок за направата на невидимо мастило, то той също ще стане невидим.

 

Не мислете, че вашата самооценка е обективна преценка на реалността. Тя може да е както прекомерно висока, така и прекомерно ниска заради този ефект. 

 

В заключение...

 

Когнитивните уклони са нож с две остриета. Те представляват едно полезно средство, което ни позволява да оптимизираме ефективността и бързината на мисълта си. От друга странна същите наподобяват филтър, които може да деформира обективната реалност. Пречат ни да възприемаме фактите каквито са и водят до логически грешки. Ние трябва да имаме предвид съществуването и характеристиките им, за да се предпазим от отрицателните страни.

 

Четейки тези редове, Вие вече сте една крачка напред в осъзнаването на някои тенденции, които ни подвеждат и редуцират способността ни да имаме отворено съзнание към света и околните. Подлагайте на съмнение "фактите" и разглеждайте себе си като изследовател, който без критика има способността да мисли критично :) 

... и С Огромно Уважение, 
София.

За Автора: София Пантази е един от нашите прекрасни стажанти. Студент по Психология в Софийския Университет "Св. Климент Охридски", будна, критична, любопитна и търсеща, тя обича писането и превръща теория, и статистика, в привлекателни, пректични четива, които да достигнат до онези от нас, жадни за знание и решения.

 

LinkedIn

 

 

 

Please reload

Recent Posts

October 31, 2019

Please reload

Follow & Share

​© 2019 by ILC International